A long, long time ago, in a galaxy that is actually our own, there was a girl who loved nothing in the world more than her comfy old pair of sneakers and her tees.
She was nice looking, in a way, and that’s why everyone was telling her to leave all the junk that her style represented ( to them), and start acting and dressing like a real beautiful woman.
– What is a beautiful woman to you? – the girl asked all the people
– Well, erm….. she needs to… she needs to wear high heels! And, and, she needs to dress with low necks so we can see her bust! Um, her boobs! Haha. Boobs.
The grunge girl listened to them, she listened and listened, and she decided to show them she could meet all of their requirements, but HER OWN WAY.
“You want me to wear a cheap low-neck? No, I won’t. I’ll cut my t-shirt so low on the sides, that you’ll be able to still see what you wanted. My way.
You want me to wear heels? I will. But they’ll be black and skyhigh and they will STILL go well with my grungy, non-feminine, according to you, outfit. My way.
And when you’re tired to just look at me, at my legs, my bust, my body, when you start wanting to have some fun, to actually do something, move around, go some place, communicate, and you’ll probably expect me to start complaining about how tired I am of walking in my heels and how my feet hurt, but I WON’T! I’ll take my old pair of sneakers out of my backpack and we’ll go looking for adventures. And I still will be doing it all MY WAY.”
– A side boob? Well, this is so shocking and inappropriate! – was the only answer of the audience
And from then on, she never explained to anyone why she was doing it her way. She just kept on doing it. Her way.
My way.
*******
Преди много, много години, в галактика, не чак толкова далечна – нашата, живеело момиче, което не обичало нищо повече от удобството, старите си гуменки и раздърпаните си тениски.
Момичето било симпатично в очите на повечето хора и затова те, всичките, постоянно му казвали да зареже стила си на раздърпано бедно сираче, както те го виждали, и да започне да се облича и държи като истинска, красива жена.
– А какво за вас е красива жена? – попитало момичето
– Ами, ами….. тя… красивата жена носи високи обувки! И, и…… и изрязани деколтета, за да подчертават бюста й! Да се вижда, че е жена, все пак!
Момичето изслушало вижданията на хората, дълго мислило и накрая решило да изпълни изискванията им. Но по негов начин.
“Искате да нося вулгарно, дълбоко, изрязано деколте? Не, няма. Но ще отрежа тениските си. Ще ги превърна в потници. И ще изрежа страните им толкова дълбоко, че ще можете да виждате това, което искате. Но по моя начин.
Искате да нося високи обувки? Добре! Но ще бъдат черни и неприлично високи, и ВСЕ ПАК ще си отиват с всяка дреха, която аз, бедното сираче, сложа върху себе си! По моя начин.
И когато вече се уморите да ме гледате, и решите, че искате да се забавляваме, да се разходим, да поговорим, да идем някъде, да контактуваме, ще очаквате аз да започна да се оплаквам колко ме болят краката от обувките ми и как това напълно е убило настроението ми. Но няма да стане така! Аз ще извадя старите си гуменки от раницата, ще ги обуя и ще ви поведа към някое незабравимо приключение. И ще съм го направила ПО МОЯ НАЧИН.
– Цица, дето се вижда отстрани? Не те е срам! – беше единственият отговор на публиката, която преди няколко минути беше казала, че иска да вижда цици.
И от този ден нататък, момичето никога вече не се опитало да обяснява някому защо изглежда по начина, по който изглежда. Просто го правело. Винаги по неговия си начин.
По моя начин.
TSC 
